Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01 08:43 - Докладът ми във ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий" - Велико Търново
Автор: borislav9006 Категория: Музика   
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове:
0



МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ВЪВ ВИДИН – МИНАЛО И

НАСТОЯЩЕ

Музикално-фолклорната култура на населението от Северозападна България, въпреки богатството на местния стил, носи отпечатъка на известно влияние от съседните страни-Сърбия и Румъния, което е довело до бързо отмиране на фолклорната традиция през последното столетие. Град Видин се намира между границите на две държави: Сърбия и Румъния. Песенният фолклор на областта е взел елементи от сръбската и румънската народна музика. Появата на влашки песни в разглежданата област се корени в миналото, когато преселници от Румъния са се заселили по българските земи и заедно с тях са се пренесли и част от техните песни и обичаи. Повечето влашки песни в разглежданата област са с румънско, но населението по тези земи изпълнява и такива със сръбско – влашко звучене, защото песните са близки по съдържание на текст, звучност, език и емоционален заряд. В повечето влашки песни се пее предимно за любов и за живота на власите. Песенният изпълнителски стил във Видинско се отличава с твърд говор, което обуславя твърдата атака на тона при пеене, гръдно звукообразуване, щрих non legato (нон легато), използване на повече съгласни в пеенето и по-малко орнаменти. Като цяло песенният стил е едногласен, но се срещат и двугласни песни. В миналото, във всяко село около Видин, е имало вокална група и танцов състав. Целта на тези състави е била да съхранят българския фолклор и битуването му в българските села. В съставите и групите за автентичен фолклор е имало масово участие на деца, младежи и възрастни. Големият ентусиазъм у хората и провеждането на много изяви, в условията на конкуренция между съставите, е амбицирало хората да се занимават с изкуство. Всеки състав е имал ръководител и диригент. На прегледите за художествена самодейност не се е пеело на влашки, а само на български език. На сцената на тези прегледи не са се представяли обичаи, защото хората от близките видински села и областта са говорили смесен език (български с влашки). Това ги е затруднявало да се изразяват, и да излизат на сцена. В област Видин, част от по-възрастните хора не знаят български и затова говорят само влашки език, който понякога се смесва с български думи. Днес положението на самодейните състави е много тежко поради недостиг на финансови средства и липса на кадри. Освен самодейните танцови състави, другите форми за приложение и запазване на фолклора в град Видин са:

                                 Читалище „Цвят“ – град Видин

Читалище „Цвят“ – гр. Видин е основано на 25 март 1870 година. Датата е свързана с българския празник „Цветница“, от където идва и неговото име. В центъра на инициативата са д-р Миркович, Драган Цанков и техните последователи – Кръстаки Търновски, Димитър Хранов, Михалаки Георгиев, Найчо Цанов, д-р Петър Симов, Никола Петков и други. Още през 1879 година се поставя началото на читалищната самодейност. Читалището дава начало на всички днешни професионални културни институции в града-драматичен и куклен театър, симфоничен оркестър, исторически музей, художествена галерия, библиотека и ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“ – Видин. През своята 149 годишна история, „Цвят“ се утвърждава като своеобразен център на учебно-възпитателна и културно- просветна дейност. През 1870 година чрез събиране на дарения се поставя началото на библиотека от старославянски и ново печатни книги от Русчук, Букурещ, Пловдив и вестници от Цариград и Браила. Още през първата читалищна година е открито неделно училище. Заради тази дейност, читалището е било провъзгласено за почетен член на Книжовното дружество в град Браила (днес БАН-Българска академия на науките).

Главните цели на Видинското читалище в миналото са:

  1. Да развива и обогатява културният живот в града като доставя на видинската публика нужните средства за четене, поддържка на българската книжнина, разпространение на различни полезни книжки и вестници между гражданите.

  2. Да поддържа и развива народните традиции и обичаи.

  3. Да подкрепя бедните ученици.

  4. Да създаде условия за развитие и изява на творческите способности на младото поколение.

  5. Да насърчава видинските граждани да подкрепят училищата.

  6. Да възпитава в дух на родолюбие, демократизъм и общочовешка нравственост.

През 1902 година читалището дава възможност за членство на граждани от различни етнически групи. Читалищни членове тогава стават Челеби Пизанти и Исак Розанис. Те избират църковния празник „Цветница“ за празник на читалището. През 1906 година „Цвят“ се помещава в сградата на театър „Вида“. Строителството на читалищната сграда започва през 1926 година чрез сформиране на фондовете „Постройка на читалищно здание“, „Марки-Тухлички“ и „Архитект Никола Пигулев“. Благодарение на тези фондове, читалищната сграда е построена в продължение на 26-27 години и завършена през 1949-1950 година. През втората половина на XIX век (1873-1974) различните общества и културни дейности във Видин се обособяват в дружества, които се обучавали в читалище „Цвят“, а след това „Цвят“ ги подготвяло за самостоятелна дейност. Така се поставя началото и на певческо дружество „Китара“, театрално дружество „Вида“, ученическо дружество „Надежда“ и женско дружество „Развитие“. През 1873 година е началото на певческата, а през 1879 година-на театралната самодейност в град Видин. През 1901 година в града се създава дружество „Китара“, което по-късно прераства в Хор „Васил Левски“. Това време е запомнено с много постановки на опери и оперети. Изявени диригенти на новосъздадения хор „Васил Левски“, който бил преименуван през 1949 г. в хор „Боян Чонос“ са били: Божко Ивков, Петко Трифонов, Кръстьо Милев, Борис Георгиев (Чиняка), Георги Занев, Валентин Бобевски и Андрей Андреев. През 1955-1958 година отново се поставят опери и оперети като „Цигански барон“, „Прилепът“, „Продадена невеста“ и „Бунтовна песен“. Диригент на хор „Боян Чонос“ тогава е Борис Георгиев, а диригент на симфоничния оркестър-Борислав Михайлов. Създаването на самодеен читалищен театър минава през театрално дружество „Вида“. Поставяни са пиесите „Иванко“-по Васил Друмев, „Службогонци“ по Иван Вазов, „Силата на мрака“ на Толстой, „Разбойници“ на Шилер и други. На читалищната театрална сцена са представяни творби от Матей Икономов, Иван Димов и Кръстьо Сарафов. През 1948 година към читалището се създава литературен кръжок „Христо Смирненски”, който по-късно се преименува в „Михалаки Георгиев“. В него започват литературната си дейност много наши известни поети и писатели: Андрей Андреев, Лъчезар Еленков, Илия Николчин, Петър Хаджипетров, Иван Деспотов и други. През 50-те години на XX век се открива кръжок по изобразително изкуство, тамбурашки оркестър, детска музикална школа, кино-фото клуб, езикови курсове, детски забавачници и квартални библиотеки. За 100-годишнината от основаването си читалище „Цвят“ е наградено с орден „Кирил и Методий“-I степен. По повод 25 годишнината от основаването на детската школа по изкуства, читалището е наградено с орден “Кирил и Методий” – III степен.

Една от новите дейности, с които се занимава „Цвят 1870“ днес, е работата по проекти:

  1. Общоградски празник „Димитровден“.

  2. „Туристическа младежка студия-от извора“.

  3. „Капан или хвърчило“ – танцов спектакъл.

  4. Общоградски информационен център с галерия-базар на художествени произведения.

  5. „Лятно културно училище“ – програма ФАР трансгранично сътрудничество с регионална библиотека „Александру и Аристия Аман“ (град Крайова-Румъния).

  6. Дискусионен клуб „Свободното кафене“.

  7. Рисувана видинска керамика.
    8. Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ).

Като сдружение с идеална цел, читалището има възможност да работи в различни сфери и да реализира различни проекти, някои от които са свързани със социална и културна насоченост. По този начин се подобрява материалната база и се създава културен и социален продукт. През 2001 година се реализира проектът „Младежка фолклорна студия-от извора“ към Национален фонд култура. Целта на проекта e да издири, съхрани и популяризира богатото фолклорно наследство на видинския регион, чрез подпомагане развитието на младежки фолклорни дейности, да съдейства за привличане на младите хора към фолклорните ансамбли и да акцентира вниманието им към носителите на фолклорното наследство. През периода 2002–2003 година се реализира проект „Туристически информационен център“ с галерия-базар на майстори на художествени занаяти, фотографи и художници от видинския регион. Проектът се е осъществил с финансовата подкрепа на Програмата на ООН за развитие, Министерството на културата, Програма „Матра“ на правителството на Кралство Холандия и американската агенция за международно развитие. Целта на проекта е да покаже богатото историческо, архитектурно и културно наследство, природните и географски забележителности на област Видин, чрез подпомагане развитието на модерен тип комплексен туризъм и да превърне читалище „Цвят“ в активен участник и партньор, в местното икономическо развитие чрез разширяване на дейността му. Читалището е организатор на Международен фолклорен фестивал „Танци край Дунава“. В него участват фолклорни ансамбли от Румъния, Сърбия, Македония, Мексико, Словакия, Унгария и други. Концертните програми се изнасят на открити сцени в град Видин и Белоградчик. На концертите присъстват много зрители. От 1998 година читалище „Цвят“ организира и събор за автентичен фолклор „Дунавски ритми“. В него взимат участие състави за танцов, песенен и обреден фолклор от област Видин, като общият брой на участниците надхвърля 500 души на възраст от 6 до 84 години. През годините читалището е имало участия на много международни конкурси в западноевропейски и балкански държави. „Цвят“ организира културни мероприятия по повод следните празници: Цветница – традиционен празник на „Цвят“ (именния и рождения ден), Денят на славянската писменост, просвета и култура, 1 юни – Международния ден на детето, Димитровден – духовния празник на град Видин, Денят на народните будители, Коледа и Нова Година. В тези традиционни празници се включват всички самодейни състави на читалището. По традиция от няколко години насам, читалищни състави участват в мероприятия, организирани по повод християнските празници: Благовещение, Цветница, Гергьовден, Спасовден и Деня на християнското семейство (21 ноември). За тези празници се работило съвместно с Видинската митрополия и покойният вече видински митрополит Дометиан.

„Цвят“ се стреми да привлича много деца и младежи, като смята, че това е полезно за тяхното морално и духовно развитие. Читалището отбелязва дните на Съединението на България, Международния ден на жените, годишнини на видни личности, общественици и на заслужили за читалището дейци. Наред с тези културни мероприятия се организират класови продукции, годишни концерти, концерти по заявка и литературни салони съвместно с литературния клуб „Иван Деспотов“ с ръководители – поетите Ненчо Славчев и Диана Сиракова.

Дейностите в структурата на читалището днес са: Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Цвят“, детска школа по народни танци и детски танцов състав, детска школа по класически танци, школа по джаз танци, джаз състави „Фейм“ и „Фейм джуниър“, музикална школа с два класа : I – Народни инструменти и народно пеене, IIКлас по пиано, смесен хор „Видин“, детска езикова школа и школа по изобразително изкуство „Дъга”. Школите, които се организират, имат основно образователна функция.

Преподавателите в „Цвят“ работят професионално, отговорно и довеждат възпитаниците си до отлични резултати. Това утвърждава името на школата по изкуства със своите подразделения и създава висок обществен рейтинг. Танцовите формации към школите участват в национални конкурси и фестивали и печелят златни медали и първи места. Техните награди изумяват известни имена в отделните изкуства и определено може да се говори за „бум“ на видински таланти в националните конкурси и за традиция за спечелване на първи места. Настоятелството е изключително гордо с техните високи постижения и оценява по достойнство резултатната им работа. Преподавателите в читалището са висококвалифицирани и имат отлична теоретична подготовка, съвременни програми и учебни помагала. Интересът към школите е много голям и кандидатите са повече, отколкото могат да се включат. Днес видинското читалище „Цвят“ продължава да бъде средище на духовната и нравствена култура на видинчани, като запази ролята си на център за развитие на културните традиции и образователни потребности на децата, младежите и гражданите; като е тясно свързан с другите културни институции на територията на града, за осъществяване на културната политика и културна програма в общината, региона и на национално ниво. През 1834 година в град Видин се създават първите ученически хорове, а по – късно и мъжки хор Китара“. В началото на века, мъжкият хор печели първите си награди, а през 30-те години в него са включени и жени. Така съставът му нараства на 120 души хористи. През месец октомври 1949 година, хор Китара“ се обединява с други по-малки хорове. Това е рожденната дата на представителния хор Боян Чонос“ при читалище Цвят“ – град Видин, който от 1993 година се преименува в Смесен хор“ Видин “. Хорът получава званието Представителен“ от прегледите на художествената самодейност в България. Певците на хор Видин“ не са професионалисти, но техните майсторски изпълнения възхищават и най-изтънчените ценители на хоровото изкуство. Успехите им се дължат на дългогодишната всеотдайна работа както на хористите, така и на талантливите български диригенти, вокални педагози и хормайстори, които са работили с хорът. Можем да посочим имена като Васил Арнаудов, Георги Робев, Георги Делиганев и Христо Арищаров. В своята полувековна история хорът има изнесени стотици концерти в страната и чужбина. Хоровият колектив е имал участия в Унгария, Румъния, Сърбия, Русия, Германия, Италия, Франция и други. Поради много причини хорът прекратява своята дейност за известно време, но се възобновява през 2003 година, а диригент става Аспарух Лисов. Днес хор Видин“ се състои от 25 хористи, като средната им възраст е от 30 до 60 години. Репертоарът им включва произведения от различни стилове и епохи- православна музика и обработен фолклор, световна класика като авторската музика се изпълнява по ограничено – Вельо Тормис и Лайош Бардош. Съвместно със Симфониета-Видин, изпълняват кантатно ораториални творби, части от творби на Бах, Моцарт, Форе и други. Предимно се изпълняват творби от български композитори. Смесеният хор Видин“ има творчески контакти и съвместни концерти с хорове от Враца, Монтана и Зайчар (Сърбия). През 1955 година в град Видин се създава детска музикална школа „Добри Христов“. В нея са преподавали високо квалифицирани и всеотдайни преподаватели, имало е разнообразие от музикални инструменти като цигулка, пиано, акордеон, виолончело, флейта и народни инструменти, които се изучавали от възпитаниците ѝ. Курсът на обучение по съответния инструмент бил 7, а по дисциплината солфеж-5 години. Заниманията се провеждали 2 пъти седмично по 45 минути с програми, които са били утвърдени от Министерството на културата. Набирането на малки възпитаници ставало с проверка на музикалните им способности. В края на учебната година, (която е 8 месеца), се провеждал изпит пред тричленна комисия като един от членовете е преподавателя. Наред с индивидуалните занимания в час, учениците от музикалната школа участвали в провеждането на класови продукции пред публика, а най-способните в културните изяви на читалището на концерти по случай различни празници. В детската музикална школа за кратък период от време е съществувал акордеонен и малък струнен оркестър. Днес детската музикална школа към Народно читалище „Цвят“-град Видин е водеща културна придобивка в сивото ежедневие на града. Чрез всеотдайния и благороден труд на преподавателите, днес детската музикална школа, макар и в по-скромни мащаби, е източник на търсене, намиране и обучаване на талантливите деца от малкия, но буден град Видин. Школата по народно пеене и народни инструменти е част от школата по изкуствата към Читалище Цвят“, град Видин. Обучението по народно пеене и народни инструменти е плод на дългогодишния труд на госпожа Лиляна Ангелова, която е обучила и възпитала много народни певци и инструменталисти. През дългогодишната си дейност в школата са се обучавали гъдулари, тамбуристи, народни певци и певици. Изучавани, запазвани и предавани на поколенията са красивите видински и северняшки песни и мелодии. През годините школата е спечелила много награди и призове от конкурси в цялата страна като: Орфеево изворче, „Орфеева дарба, Национални детски фолклорни Орфееви празници Смолян’99 и други. Изпълнения на една от солистките – Александра Йотова, са включени в две от аудиокасетите на МОН, разпространявани в българските училища, както и в компактдиск, записан през 2000 година от професор Францис Корпато, завеждащ катедра Фолклористика към Университета по телекомуникации в град Шербург (Канада). Днес в школата по народно пеене и народни инструменти се изучават песните на Кайчо Каменов и красивите гъдуларски мелодии.

Фолклорът във Видин е запазен и благодарение на ансамбъла за народни песни и танци „Дунав“, който носи името на голямата славянска река Дунав. В характерните песни, във внезапните багри на белодрешковските носии и в бързите ритмични танци, се съхраняват и популяризират стиловите особености на изворния фолклор. Ансамбъл Дунав е създаден през есента на 1971 година. Първи диригенти и основатели са Любен Бондоков-главен художвствен ръководител и диригент и Камен Марков – диригент на оркестъра, а хореограф е Данчо Петров. От 1975 до 2004 година ансамбълът се ръководи от Генчо Генчев-главен художвствен ръководител и диригент, а хореограф (до 1987) е Цветан Лозанов. От 1987 до 1999 година хореограф е Ерик Петров. Първата сбирка на ансамбъла е на 20.10.1971 година, а първият концерт е на 18.06.1972 година в Божурица по случай 90 години от рождението на Георги Димитров. 2000 година хореограф става Наталия Кирилова, корепетитор Трофим Андреев. 2004 година главен художвствен ръководител и диригент става Силви Сливенов, 2008 година главен художвствен ръководител и диригент – Генчо Генчев, а концертмаистор – Васил Минков, а от 2012 година до днес главен художвствен ръководител и диригент е Наталия Кирилова, концертмайстор – Иван Рангелов. Интерес към проявите на Дунав имат мнозина изтъкнати български композитори и хореографи, между които академик Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Бенцион Елиезер, Иван Вълев и други. Специално за ансамбъла, те са създали хорови песни, оркестрови пиеси, както и ансамбловите постановки Белоградчишка сюита, От пролет до пролет във Видин, Танци от видинско, Пасторални картини от видинско и други. Това плодотворно сътрудничество, допринася за поддържане на високото художествено ниво на ансамбъл Дунав.

Издания на ансамбъла: Две дългосвирещи грамофонни плочи 1981 и 1986 година. Компактдиск и рекламна видеокасета-2000 година, десет филма за Българската национална телевизия и други. Награди-Лауреат е на IV, V, и VI Републикански фестивали на художествената самодейност и носител на званието ""Представителен"", носител е на много престижни награди от Полша, Нови Сад, Румъния, Босна и Херцеговина и други. Със своите вдъхновени изпълнения, ансамбълът за народни песни и танци “Дунав”, радва многоброините си почитатели в страната и чужбина.

 

Оркестър „Видин“

Оркестър „Видин“ е създаден през 1987 година от акордеониста Вени Петков (роден е 1949 година в село Коста Перчево-Видинско) с цел да се популяризира характерната музика от Северозападна България, която е изключително специфична и запазена във влашкоговорящите региони в Белоградчишко и Кулско. Творческият път на Вени Петков започва години преди това с различни формации в региона. През 1994 година оркестърът издава дългосвиреща плоча чрез Балкантон, прави много записи в Българското национално радио и участва в много телевизионни предавания. Солисти на оркестъра са били: народната певица от Видинския край Мария Рангелова, певците Николай Гърдев и Иван Вълчев. В сегашния състав на оркестър „Видин“, свирят изключително талантливи музиканти като виртуозният тамбурист и китарист Димитър Славов (Лоло), Мирослав Кирилов-саксофон, Иван Рангелов- синтезатор, Асен Асенов – ударни инструменти и народните певици Елена Попова- Ницова и Живка Сливенова. Репертоарът им е изпълнен предимно с песни и инструментални творби от видинския край като 80 % от музиката е създадена от Вени Петков и колеги. Съставът не свири творби на други оркестри. За да изгради своят собствен стил на изпълнение, Вени Петков е слушал и черпил много от бай Паско Маринов (село Косово). През 2009 година музикалната компания „Сънрайз Маринов“, издава първият компактдиск на оркестър „Видин“, със заглавие „Дунавско веселие“. През 2012 година оркестър „Видин“ издават два албума. Първият е за соло акордеон на Вени Петков, а вторият–песни от Видинския край. Съставът има над 100 записа в БНР София за соло акордеон и оркестрови произведения като аранжиментите са на Бенцион Елиезер, Емил Колев и Христофор Аданов-диригент на радиооркестъра. Със своите изпълнения оркестърът е радвал и продължава да радва много почитатели на народната музика в страната и чужбина – Италия, Германия, Полша, Франция, Швейцария, Чехия, Сърбия и други.

Градски духов оркестър

Градският духов оркестър е основан през 1962 година към отдел Отдих и култура“ при градски народен съвет в град Видин. В него участват бивши военни музиканти и оркестранти от Държавният симфоничен оркестър“ с диригент Борис Георгиев-Чиняка. Съставът е наброявал 25, а днес 13 души оркестранти. Музикалните инструменти са набавени от бившия трети Бдински полк.

Днес в оркестъра има един тромпет, два кларинета, една корна, голям и малък барабан, бас и две басфригорни. През 1966 година градският духов оркестър се явява на първия преглед на професионалните духови музики в България – София, където е награден с диплома за отлично представяне. Същата година оркестърът става щатен към Градския съвет в отдел Комунални услуги“. Активно участва в културния живот на града с концерти и други изяви. Със състава са работили диригентите Кръстю Кичашки, Ромил Петров, Венелин Георгиев, Аспарух Лисов и Александър Спиридонов. От 1985 до 2011 година диригент е Иван Николов. Той продължава традициите на състава, с концертни изяви и ново попълнение от млади професионалисти с музикално образование. През пролетта на 1986 година оркестърът се явява на Пети републикански преглед на духовите оркестри в град Уничов (бившата Чехословакия), където изнася два концерта с голям успех, под диригентството на професор Николай Тонев и Иван Николов. През 1988 година съставът е поканен да участва на международен фестивал в град Шиклош (Унгария), където получава наградата на публиката, а през 1991 година изнася концерт в град Байлещ (Румъния) по случай празника на града. До 1990 година оркестърът участва редовно във всички празници на духовите оркестри на Видинския панаир като кани оркестри от страната и чужбина.

Младите хора все по-малко се насочват към музиката и по-специално към свиренето на духови инструменти. В миналото всяко село и град са имали духов оркестър, а днес са останали много малко такива. По финансови причини много оркестри и състави се закриват или се намалява броят на оркестрантите. До известна степен духовите оркестри са поставили народната песен на заден план. Това е така, защото духовата музика е по-достъпна за слушане. Чрез маршовете се повдига по-бързо настроението на хората и затова, стига по-близо до сърцето, докато народната песен трябва да се осмисли като текст и мелодия, защото двете неща са взаимно свързани и се допълват.

Училището по изкуства СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Видин

 

СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Видин, е единственото по рода си в региона. Създадено е в далечната 1885 година. Днес то е водещо със своята специфика. Училището разполага с 30 класни стаи и кабинети по изобразително изкуство, музика, хореография, труд и техника, БД (безопасност на движението), компютърни, както и физкултурни салони, актова зала и библиотека. Знае се, че в годините от 1972 до 1983 година в училището се извършва богата експериментална работа, организират се семинари, подготвят се открити уроци, които са школа за творческото израстване на учителите. Изявени преподаватели участват в национални педагогически четения. Училището е базово и години наред в него са били на стаж студенти, завършващи педагогически специалности. През 1985 година се открива паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство, 1989-музикална, а 1994 година-хореографска. Гордост за училището са изключителния брой изяви, постижения и награди. Учениците от паралелките по изобразително изкуство, се изявяват в областта на живописта, графиката, моделирането, дърворезбата, модния дизайн, стенописа и иконописа. Рисунки на ученици с наши възрожденци завоюват първи места в Индия, Унгария, Македония, Румъния, Русия, Швейцария, Чехия и Финландия. През 2005 година ученици от художествените паралелки правят изложба в Министерството на образованието и има откупени рисунки. Налице са и отлични резултати от работата на музикантите и певците. През последните няколко години, от конкурсите в София, Стара Загора, Враца и Монтана, учениците които изучават народно пеене са удостоени с десетки награди – златни, сребърни и бронзови медали, плакети, грамоти и поощрителни награди. Трима китаристи издават компактдиск.

Впечатляващи са участията на духовия оркестър и мажоретките към училището, на всички училищни и градски мероприятия, а също така и на шествието, което всяка година се организира в град София за 24 май. Изключително силни и запомнящи са изявите на учениците от хореографските паралелки, които задължително правят по един самостоятелен концерт в годината, участват във всички училищни концерти и общоградски мероприятия и затова те са част от красивото лице на град Видин. Силно е присъствието на танцовите състави към училището, на Национални и Международни конкурси и фестивали, провеждани в страната и чужбина. Десетки са медалите и други награди от тези авторитетни форуми. Призови места заемат учениците в републикански състезания по гражданска защита и в областни състезания по БЧК (Български червен кръст). Незабравими са постиженията в областта на спорта. В продължение на 14 години от 1969 до 1985 година, училището е комплексен градски и окръжен първенец в съревнованието на масовия спорт. В десеторката на страната, училището е сред най-добре представилите се, на шестата републиканска спартакиада. СОУ „Св. св. Кирил и Методий” е републикански шампион по лекоатлетически четирибой и майстор на спорта, както и републикански първенци по самбо, джудо и карате. Няколко десетки са медалите на възпитаници, на различни първенства по латиноамерикански танци. Училището е било национален първенец в изграждането на лека спортна база и е отличено с първа награда, в националното съревнование за „Образцови спортни обекти“. В СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има традиции за издаване на вестник „6-тото“. През 1985 година, с указ на Държавния съвет, училището е наградено с орден „Червено знаме на труда“.

Днес, под ръководството на директор Бисерка Каменова, в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (Видин), работи висококвалифициран и дееспособен педагогически колектив. Всички в училището са част от традиция, която е поставена от родолюбивите му предшественици, а именно-училището да е на челно място. Затова и възпитаниците му може да изпитват гордост, че са завършили средното си образование в това училище. Учениците от тази институция се реализират успешно както в сферата на изкуството, така и във всички останали области. А това е най-доброто доказателство за качествената работа на училището и преподавателите му. В миналото фолклорната традиция в град Видин е била много повече застъпена. Във всяко село от областта е имало няколко танцови и певчески групи за автентичен фолклор, повече духови състава и хорове, защото са се давали повече средства за фолклора. Днес възрастните хора са тези, които предимно поддържат живи Видинските традиции, защото са свързани с тях и с народните песни. Народната традиция и песенен фолклор са изместени от духовите музики от областта. Броят на занимаващите се с музика намалява. Тези, които все още поддържат фолклорните традиции в град Видин, са самодейните певчески и танцови състави, училището по изкуства СОУ „Св.Св. Кирил и Методий”, ансамбълът за народни песни и танци „Дунав”, оркестър „Видин”, смесен хор „Видин”, школата по народни инструменти и народно пеене към читалище „Цвят” в града и изпълнители, поели по пътя на Кайчо Каменов – Любен Захариев, Мария Рангелова и други. Фолклорната традиция в град Видин е все още жива и затова трябва да се поддържа, за да не изчезне, защото така ще се погуби едно богато културно наследство.


                                                               ЛИТЕРАТУРА

[1] „Държавна агенция архиви“ – град Видин
[2] Архив – библиотека „Михалаки Георгиев“ – град Видин
[3] Архив – Читалище „Цвят“ – град Видин
[4] Архив – Ансамбъл „Дунав“ – град Видин
[5] Архив – СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Видин
[6] Елена Стойн – „Музикално фолклорни диалекти в България“ – Издателство „Музика“, София 1981 г
[7] Лидия Литова – Николова – „Българска народна музика“ –– Държавно издателство „Музика“, София 1988 г.
[8] Манол Тодоров „Българска народна музика“ –издателство „Музика”, София 1976 г., V издание
[9] Стоян Джуджев – „Българска народна музика“ – част IИздателство „Музика”, София 1980 г., том I












Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borislav9006
Категория: Музика
Прочетен: 1549
Постинги: 13
Коментари: 0
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829